Преди две години, при едно минаване през паметника Шипка, в съзнанието ми се наби силуета на "летящата чиния", разположена на няколко километра по- на изток и реших, че трябва да отида там. Миналата пролет дори тръгнах, но, донякъде самонадеяно, реших да оставя колата в град(или може би село?) Шипка и да тръгна пеша нагоре. Според една карта, на която бях попаднал в интернет, имах около три  часа ходене за да изляза на билото и после още около час до самия монумент. Е, както често става на непознато място, почти бях излязъл на откритото, но обърках пътеката, загубих височина и ме домързя да продължавам, с което приключи първият ми поход към Бузлуджа.
Вторият път бе след около месец - но тогава не ми се ходеше сам, а всички останали ги беше хванал летния мързел и вместо до Бузлуджа отидохме до Калофер.

И точно в последния ден от годината съдбата реши да изпълни тази моя прищявка... събирахме се с познати да посрещнем Нова Година в едно Казанлъшко село и на 31ви през деня, почти на майтап, решихме да се разходим малко... до Бузлуджа. Речено-сторено и след по-малко от 30 минути вече шофирах нагоре по серпентините.

Тук ще вкарам малко история: През 1860 и някоя година, на този връх Хаджи Димитър и неговата чета са победени от турската войска. В негова чест Ботев написва незабравимото: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...". Трийсетина години по-късно, към края на 19ти век, там се провежда т.нар. Бузлуджански конгрес, на който Димитър Благоев основава партия, която години по-късно (след 44-та) бива нарочена за първообраз на БКП.... оттам, през 70те години на 20ти век, по поръчение на Партията, е изграден грандиозен монумент, на който са се провеждали различни чествания и т.н.  (е, все още се провеждат, според новините всеки Август бат" Станиш събира електората там...)



След като идва демокрацията, вече на никой не му се дават пари за подръжка на този "комунистически" паметници и последните 20 години е оставен на капризите на природата.
Иначе си личи че е строено "за векове" - пътят догоре е широк и добре асфалтиран - за разлика от Шипченския проход който е само на няколко километра настрани, навсякъде има различни по-малки монументи - статуята на гореспоменатия Благове с височина около 20-30 метра, стилизиран факел който е поне 10 метра и тн. Самата "летяща чиния" е поне 50тина метра в диаметър, а пилонът до нея също е поне толкова висок. Петолъчките си стоят искрящо червени и външно няма почти никакви поражения - като изключим надписите от рода на "bmwpower.net" и "Аз Love Пепа".



Вратите, разбира се, са заключени, но на 10тина метра в дясно по периферията има дупка в стената, през която може да се влезе вътре... А вътре вече разрухата е повсеместна...




Вътре един от моите спътници си намери трион:


После разбрах, че има възможност да се стигне до върха на пилона... гледката оттам би била невероятна... А докато се шматках вътре слънцето беше започнало да залязва.... аз само това и чаках, какъв по-хубав край на годината от това да посрещнеш залеза на планински връх? Но небето в "правилната" посока беше дразнещо чисто - т.е. нямаше кой-знае какво за снимане, така че едвам дочаках да се скрие слънцето и тръгнах надолу - защото, за разлика от повечето други се бях съобразил със знака "влизането на МПС забранено" и имах около 15 минути ходене в режещия вятър до убежището на колата. Все пак на направих още 2-3 снимки:


На слизане различни мисли ми минаваха през главата... колко ресурси са били необходими за да се изгради този "паметник", колко бързо той бе отречен и забравен. Как сегашното Б(С/К)П макар гордо да използва символа, не си мръдва пръста за да направи мястото поне малко по-...достойно. И не на последно място - колко бързо забравяме историята - от Хаджи Димитър, през Димитър Благоев та до наши дни... не, не съм съгласен с надписа от втората снимка - миналото трябва да се помни за да не се повтаря.

там да се съберат всички комунисти!

От къде може да се стигне до върха на пилона.

До колкото разбрах, от централната зала се слиза по стълбището, което е от страната на пилона, минава се през врата и после нагоре нямало как да се сбърка. Но задължително трябвал челник, в пилона било тъмно, мръсно и хлъзгаво...
Пролетта/лятото, надявам се, пак ще ида там и ще разбера точно :)

Аз като съм ходил в чинията си спомням, че имаше едно много тясно вито стълбище и от там май има коридор към пилона. Иначе горе в самия пилон където е големия коридор между чинията и пилона имаше някаква врата в самия пилон, но тя беше просто стоманена и брутална. А тая ножовка ме разби просто. Някой му е трябвала арматура :D::D:D

Would you like to discover the secret how I’ve achieved multiple number 1 ranking positions for my wordpress website with simple seo plugin without being affected by any Google Updates?

And how you can get same results for your ivasilev.blog.bg wordpress site and finally start to get tons of laser targeted traffic from search engines and get lot more sales...

I’ve set up a webpage where you can see my results (they’re impressive) and discover how I did it all here:

http://best-wp-seo-plugin.com

Now it’s important to note it’s got nothing to do with directories or article marketing or link building.

It’s just a simple plugin I used on my site, one which you can use on your ivasilev.blog.bg website to help boost your rankings as well.

Find out more here:

http://best-wp-seo-plugin.com

Последния (и първи път), когато стигнах до Бузлуджа, беше към 2 през нощта в една лятна нощ. На фона на светкавиците над северна България си изглеждаше съвсем естествено тази чиния да отлети нанякъде. Беше доста страшно на светлина от запалки, телефони и светлинки в далечината, някак си незаменимо. Тъжно е, че се отказваме от миналото си и все пак не успяваме да изградим по-значимо бъдеще...